Десет милиона лева за създаване на кадастрални карти ще отпусне държавата през 2014 г., съобщи министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов. Агенцията по геодезия, картография и кадастър ще организира обществените поръчки за създаване на кадастрални карти едва след като бюджетът за следващата година бъде приет

В проекта за закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. чл. 24 е посветен на Министерството на инвестиционно проектиране. Като приходи, помощи и дарения са записани 25 400 000 лева, като от държавни такси се очаква да се съберат 23 653 300 лева. Разходите са 25 084 400 лева, като 22 280 700 от тях са текущи, а 2 803 700 са капиталови. Тези пари ще подкрепят политиката за подобряването на инвестиционния процес чрез развитие на устройственото планиране, усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, стимулиране на публично-частното партньорство, подобряване качеството на превантивния и текущ контрол и прилагане на европейските стандарти. Парите ще се разходват по три бюджетни програми: “Инвестиционно проектиране, устройствено планиране, финансиране и контрол” – 5 121 900 лева; програма “Нормативно регулиране и контрол на инвестиционния процес в строителството” – 7 458 200 лева; програма “Геодезия, картография и кадастър” – 12 504 300 лева.

Утвърдени са максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2014 г. и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2014 г. от министерството на инвестиционното проектиране – съответно по 10 740 000 лева.

Постигането на ускорен икономически растеж е основната цел на политиките, заложени в проекта на Закона на държавния бюджет за догодина. С проекта на Бюджет 2014 се реализира политика на стимулиране на икономическия растеж в средносрочен план и се променя наложения през последните години макроикономически модел – растежът да се задържа чрез фискалната политика, посочиха от министерството на финансите. Оптимизирането на разходите на министерствата и ведомствата позволява насочване на финансов ресурс за реализиране на публична инвестиционна програма. Прогнозата на министерството на финансите предвижда реалният растеж на икономиката през 2014 г. да бъде 1,8%, а брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне до 81,582 млрд. лева. Очакваната през следващата година инфлация (хармонизиран индекс) е 1,8 процента. Фискалните параметри предвиждат приходи в размер на 30 886,0 млн. лв. (37,9 процента от БВП, което е увеличение с 501,2 млн. лв. в сравнение с 2013 г.). Разходите са в размер на 32 358,3 млн. лв. (39,7 процента от БВП при ограничение от 40 на сто от БВП, което представлява ръст от 380,1 млн. лв. спрямо 2013 г.). Заложеният дефицит е 1,8 от БВП или 1 472,3 млн. лв. През 2014 г. се предвижда дългът да възлезе на 18,0 млрд. лв., което е изменение от 3,4 млрд. лв. спрямо очакваното ниво на държавния дълг към края на 2013 г. Размерът на дълга съществено ще намалее още в началото на 2015 г. предвид предстоящото пиково плащане от около 1,7 млрд. лева по емитираните през 2002 г. глобални облигации в американски долари. Запазва се нивото на минималния размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. от 4,5 млрд. лева.

Правителството залага реализирането на публична инвестиционна програма “Растеж и устойчиво развитие на регионите” в размер на 500 млн. лева. Тя представлява нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, чрез който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти. Определянето на годишния размер на средствата за инвестиционни проекти ще бъде обвързано с икономическия цикъл, с процеса на усвояване на средствата от ЕС с инвестиционна насоченост, както и с критичен преглед на съществуващите политики и програми.

Основен приоритет са политиките в областта на образованието и ученето през целия живот. Фокусът пада на развитие на педагогическите кадри и внедряването на електронно обучение. Предвиден е нов механизъм за допълнително финансиране в размер на 100 млн. лв. в системата на образованието, както и допълнителни средства за подкрепа на малки училища и детски градини.

Социалната политика и мерките за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване са друг ключов приоритет, подкрепен от социални мерки като увеличаване на месечната добавка за деца с увреждания на 240 лв., увеличаване на обезщетенията за отглеждане на малко дете на 340 лв. Разширява се кръгът на лицата, които имат право да получават целеви енергийни помощи. Ще бъдат предоставени допълнително и 2 млн. лв. по бюджета на министерството на труда и на социалната политика за услугата  “Обществени трапезарии”. Предвидените средства за социални дейности през 2014 г. са общо 11,262 млрд. лв., което е увеличение от 354,9 млн. лв. в сравнение с предходната година. Възстановява се

осъвременяването на пенсиите по Швейцарското правило. Това ще доведе до увеличение на пенсиите от 1 юли 2014 г. с 3%. Предвидено е и увеличаване на тавана на пенсиите от 1 юли 2014 г. от 770 лв. на 840 лева. Запазва се възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране на достигнатите през 2013 г. нива. Предвижда се с част от здравноосигурителните приходи по бюджета на НЗОК да се формира ресурс, с който да започне изпълнението на приоритети в здравния сектор. Предвижда се плавно преструктуриране на административни звена, съобразено със Стратегия за оптимизация на българската администрация.

Данъчната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и повишаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Ключов фактор за реализиране на политиките е оптималното усвояване на средствата от ЕС.